Къде отиваш, отминаващ ХХ век? Къде ще спреш в безкрайната Вселена, завинаги напуснал малката Земя?

Във Времето - назад е твоето пътуване. Тържествено и триумфално плуваш, сред звездите. Като един огромен кораб, натоварен с несбъднати мечти и непокълнала любов.

Не спирай! Отнасяй тежкия товар все по-далеч от нас. Несбъднатото ще се сбъдне!

И ще поникнат семена, с любов посяти! Сега сме пътници от новия ,,Титаник”.

Той никога не ще потъне, както корабът от твоя век. Отнесъл с разбитите отломки на гордото си тяло една любов.

В забвение на пясъчното морско дъно. Изминаха години, докато я открием... Под водорасли спяща, закътана сред водните цветя.

Една любов потънала, от времето по-силна, бездна неръждясала.

Събудена от нас и възродила се. Поеха я сърцата и стъпиха на новия ,,Титаник”.

Напред във времето ще плува корабът на новия ни век. Със мачта най-висока, от всички кораби на векове отминали.

Със знаме най-волно веещо се. Изтъкано от любов, мечти и  СВЕТЛИНА!